Моят роден град, град на древни цивилизации и битки /My home town - place of ancient civilizations and battles

Искам да ви разкажа за моят роден град Разград. И по-точно за древната му история. Подтикната съм от факта, че много малко се знае за древния град Абритус върху който се намира съвременния град Разград.

Когато се спомене името на град Варна например, асоциациите са от сорта на морето, морската столица и естествено Одесос. Пловдив – Филипополис, Тримонциум. Може би малко хора знаят че Пловдив е много стар град. Вечният град - Рим, е доста по-млад. Атина, Картаген и Константинопол идват на бял свят по-късно.
София - Сердика се е наричало централното селище на древното тракийско племе серди.
Търново - Столицата на Второто българско царство (1185-1393), с хълма Царевец с неговите солидни крепостни стени, царски палати, Патриаршеската църква и Балдуиновата кула, напомняща за латинския император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян.
Но какво знаете за Разград? Нищо ще си кажете... Ако ви провлякох вниманието е време да научите някои интересни факти.

Да започваме:
Обектът "Абритус" е римски град ,служел за отбрана срещу нашествия откъм Дунав.
Абритус се разграбва от печенегите ,които воюват срещу българи и славяни, които от своя страна се настаняват в изоставения римски град. Ето защо, много от сградите са напълно унищожени ,от пожари, а пластовете се сливат неимоверно .Има много находки ,от късната античност до средните векове, но най-голямата сграда там е базиликата на Абритус - която е втората по големина в България -това доказва ,чев Абритус е имало епископски център ,защото в един римски документ се споменава епископа на Абритус.


Абритус (на латински Abrittus, произнася се Абрѝтус) е антично римско селище (от II-ри до IV-ти век ) град в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността "Хисарлъка" на около 2 км край днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.
Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от лат. произход и означава “стръмен”. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е бил пригоден за военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен добре планиран, водоснабден. През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х-ти век.


Етнически състав и религия.
За разнообразния етнически състав съдим по откритите епиграфски паметници. Населението е било доста разнородно: римляни, траки, гърци от Мала Азия –военнослужещи, ветерани и цивилно население. В Абритус са живеели също траки и чужденци с императорска романизация.От Абритус и неговата околност произхождат множество паметници,свързани с духовната култура на живялото тук население: посветителни надписи, оброчни плочки, бронзови плочки – матрици и култова бронзова пластика. Те са свидетелство както за разнородния етнически състав, така и за религиозната търпимост между различните етнически групи и за религиозния синкретизъм.

В периода между I и IV в. били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия – и Христос.
Един от най-разпространените култове в Абритус е култът към Херкулес (особено в армията). Почитани са още Юпитер и Марс, Сабазий, бог Аполон, Хигия, Епона Регина, Поробон, Арес и др. Намерени са оброчни плочки и наТракийския конник.

Събития : През 251 г. в периферията на града се разиграва голямо сражение между римската войска, начело с император Деций Траян и готите. В битката императорът загива, а римляните търпят пълно поражение. Поредното възстановяване на града е осъществено в началото на IV-ти век от император Константин Велики.

император Деций Траян

Първите разкопки в района се провеждат още през 1887 г. Системни археологически проучвания започват през 1953 г. Градът е открит при разкопки през 1954 г. Абритус е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Защитен е с крепостна стена. През 1976 г. Укрепителната система на Абритус е разкрита напълно. Крепостта имачетири порти, 35 кули и 9 потерни. Портите са разположени по средата на крепостните стени, с изключение на източната, която поради неравностите на терена e изместена до североизточната кула.

Пред южната и западната крепостна стена има дълбок ров за защита. Портите имали две врати: външна – падаща (катаракта) и вътрешна – двъкрила. Кулите са били триетажни, с дървен покрив. Около крепостта са открити 4 некропола, разположени в четирите посоки на света спрямо крепостта.

В основната си част погребенията са чрез трупополагане, а останалите чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои главно от глинени съдове, накити – пръстени, обици, костени игли, фибули; глинени лампи и др. Върху гробовете са били поставяни надгробни плочи с латински и гръцки надписи.

Разкрита е голяма жилищна сграда със стопански части, (около 3 000 кв. м.) която е разположена на главната улица с посока изток-запад. Помещенията и магазините (25 на брой) са около вътрешния двор, заграден с йонийска колонада. Такава колонада с дължина 41 м. се издига и върху тротоара пред магазините на южната страна.

Открити са и части от крепостната стена, порти, 29 кули и др. Намерен е жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи.

Най-известни от откритите експонати са Златният Пегас и най-голямото късно антично съкровище от 835 златни римски монети от V-ти век. Монетите са отлично запазени, с ясни и четливи надписи и релефи.

При Абритус е уреден музей. Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Богат е с паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура.


Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка. Един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната е Абритус край гр. Разград. Векове този град е бил непознат за науката и местното население.Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена.


През VII в. върху руините на античния град Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав (968-981 г.). В източния край на това средновековно селище е изграден представителен християнски култов комплекс – епископия, разрушен в края на Х и началото на XI век. Средновековното поселение върху развалините на Абритус е унищожено напълно през 30-40-те години на XI век при печенежките нашествия. След това, върху терена на Абритус няма обитатели. През XIII-XIV век западно от Абритус се намирало средновековно българско селище, известно под името Хръсград, Хезарград, Херазград, Хразград, както са го наричали турците, за което се знае твърде малко. Селището е превзето при турските нашествия на османлиите към 1388-1389 г. Днешният Разград е негов продължител.

Разкопките започват през 1887 г., организирани от акад. Анание Явашов в западната част на Хисарлъшката могила. Той разкрил трикорабна базилика от V-VI в.

През първите години в източната част на античната крепост е разкрита голяма робовладелска частна сграда с вътрешен двор и 22 мраморни йонийски колони и 15 колони на южната страна, покрит тротоар и малък храм до западната страна на сградата, датирани в V-VI в. Така фортификационната система на Абритус получава своята завършеност с разкритите крепостни стени с 29 кули от 35 и 3 порти от четирите. Останалите шест кули и западната порта попадат под сградите на построения Завод за антибиотици и тяхното разкриване и експониране за сега е невъзможно. Застроената площ, включена в крепостната стена и фортификационните съоръжения, обхваща 150 дка. На изток, извън крепостта, на около още 150 дка било разположено неукрепено селище, в което живеели занаятчии, дребни собственици и други заселници, придружавали римската аркия. Така общата застроена площ на Абритус достига над 300 декара.



Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя (4 кг) сечени от 10 императора и императрици от V в., управлявали Източната римска империя и 1 на Западната римска империя.

Откриването на името и откриването на града е също голямо достижение на българската археологическа наука. В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251 г.) Археологическите проучвания продължават и днес.

Абритус е град с международна известност. Неговото проучване е съществен принос в развитието на българската историография и култура.

Битката при Абритус

Гай Месий Квинт Деций Траян, известен още като Траян Деций, или просто Деций е римски император в периода 249-251 г. Той е първият император роден в Панония. Женен за Херения Етрусцила от знатен италийски род. Има двама сина, също императори: Херений Етруск и Хостилиан. Монета с лика на Деций Траян римски

император победен и загинал в битката
Coin of Decius, Roman Emperor defeated and killed in the battle

Новият претендент предизвиква Филип Арабина, който е разбит при Верона, влиза триумфално в Рим и е признат от Сената. Тогава приема името "Траян" в чест на "Най-добрия принцепс" в историята, обявява синовете си за съимператори и подема кампания за възстановяване на римското общество. Междувременнно в Рим и много части на империята избухват епидемии, стопанството в повечето провинции запада а от степите на североизток се появява нова заплаха - готите.

Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия. През II-III век сл.Хр. мигрират към северозападното Черноморие и стават съсед на Римската империя, която все още знае много малко за тях. За първи път те нахлуват през 249 г., след това отново през 250 г., разграбвайки всичко в незащитената Мизия. Втория път обаче те са пресрещнати от легиони, предвождани лично от Деций Траян при Никопол на Дунав и отблъснати.

През това време Деций се стреми да събере армия и да пресече опита на готите да се върнат на север от Дунав. Финалната среща се състои край Абритус, дн. Разград на 1 юли 251 г. Книва успява да надхитри императора и да го вкара в клопка. Легионите затъват в непроходимите блата и се оказват заобиколена от готите лесна плячка. Повечето, включително император Деций Траян и синът му Херений Етруск, загиват. Когато в разгара на боя Деций научава за смъртта на сина си, той казва: "Смъртта на един войник не е голяма загуба за оттечеството ни."

Битката се оказва преломна и е началото на края за империята. Освен загуба на авторитет тя е удара, който води до колапс на държавната машина. Деций е първият император загинал в битка с външни врагове.

<><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><>

My ancestors are great! I live in beautiful town Razgrad in Bulgaria. I want to introduce you our great history. Bulgaria is one piece of the world with 1300 years history. Can you imagine that?

We have one of the oldest authentic cities. We have the oldest gold in the world bearing regal marks – 4000 years BC. Thracian kingdoms.


There is too much to say in a few lines about Bulgaria so if you want to know and see more come here in Bulgaria and see my native country. Bulgaria is a beautiful country with nice nature, climate and many wonderful places to see and relax.

I happened to live in one of the Authentic Cities – Abritus.
The fortress Abritus is located in the town of Razgrad, in the place Hisarlaka. At first there has been an ancient Thracian settlement from the I century on that place. Later a military camp was built there, but it was reorganized into the town of Abritus. In II-IV century the settlement reached a great cultural and economic development. In 251 the Roman army, lead by emperor Denii Trayan was defeated by the Goths at Abritus, the emperor was killed. In the end of the VI century the settlement was destroyed by the avars. In the period between VII and VIII century a Bulgarian settlement emerged over the ruins of the fortress, which existed till the end of the X century.
The discovered during excavation work in 1954 Abritus was designed as a Roman city – with long right streets, administrative buildings in the center of the town built round a town square also known as a forum. The town had a clay pipeline, carrying water in the settlement and was surrounded by walls. During the excavation a large building and agricultural premises were discovered. They were located on the main street positioned east west. A large part of the city walls was also revealed and 29 towers and 3 gates – southern, northern and eastern. During the excavation process many exponents were found, most famous of them the Golden Pegasus and the biggest antique treasure, which consists of 835 golden coins from V century. The coins are perfectly preserved their surface and inscriptions clear and readable.
There also were found the foundations of a large building, a horeum (warehouse), a stone sacrificial altar with the name of the town engrave on it, many statues, architectural details and many more. Today near the ruins of the fortress is located the Museum of Razgrad, where all of the exponents found during excavation are now treasured.
/see the pictures above/

Battle of Abrittus

The Battle of Abritus (modern Razgrad, Bulgaria), also known as the Battle of Forum Terebronii], occurred in the Roman province of Moesia Inferior probably in June, 251, between the Roman Empire and a federation of "Scythian" tribesmen under the Goth King Cniva. The Romans were soundly defeated, and Roman Emperors Decius and his son Herennius Etruscus were both killed during battle. They became the first Roman emperors killed in a battle with a foreign enemy.

The battle typically marks the starting of a period of increased military and political instability in the Roman Empire, although the symptoms of the crisis had already appeared in the preceding decades.

Probably in June of 251, the Roman army engaged the "Scythians" under Cniva near Abritus. The strength of each bellingerent is unknown but we know that Cniva divided his forces into three units, the third of them concealed behind a swamp.. It seems that Cniva wasn't lacking knowledge of tactics and knew the surround area very well. From Jordanes and Aurelius Victor came the following anecdote. During a skirmish before the outset of the battle, Herennius Etruscus was killed by an arrow and his father addressed his soldiers as if the loss of his son would not matter. He allegedly said "Let no one mourn. The death of one soldier is not a great loss to the republic". However, other sources imply that he Herennius died with his father.

The manoeuvre of the "Scythians" was ultimately successful. Decius forces defeated the opponents in the front line but he made the fatal mistake to lead his army into the swamp. The immense slaughter marked one of the most catastrophic defeats in the history of the Roman Empire and the perishing of Decius itself Zonaras vividly narrates how

"he and his son and a large number of Romans fell into the marshland; all of them perished there, none of their bodies to be found, as they were covered by the mud."

Lactantius, a Christian apologist of the early 4th century (deeply hating Decius for the persecution of Christians resulted from his edict on sacrifices) described the emperor's demise as following :

"He was suddenly surrounded by the barbarians, and slain, together with great part of his army; nor could he be honoured with the rites of sepulture, but, stripped and naked, he lay to be devoured by wild beasts and birds, a fit end for the enemy of God."

The supposedly treacherous behavior of Treboniannus Gallus who, according to Zosimus, signalled the final Gothic assault is not accepted today. It seems impossible that the shattered Roman legions proclaimed emperor a traitor who was responsible for the loss of so many soldiers from their ranks. Another strong point against Gallus' treason is the fact that he adopted Hostilian, the younger son of Decius, after returning to Rome.

The long-debated location of Abritus was finally established (1 km east of the city of Razgrad) after the excavations published by T. Ivanov in 1969 and 1971.